Да избера моите нужди или чуждите?

Какво предпочитате да предадете като послание на децата си да обгрижват първо себе си или първо другите?

Вярвам, че баланса е важен. Има ситуации, в които приоритет може да е живота или здравето на някой друг, но извън тях би трябвало да е грижата за себе си.

Представете си следното:

Отишли сте на фризьор, но той е отрязал от косата ви твърде много. Взима огледалото, показва ви какво е направил и очаква да се възхитите на работата му.

Сърцето ви се свива, поискали сте да отреже “само 1 см”. Но инстинктивно казвате: “Харесва ми! Изглежда прекрасно, благодаря!”. После се прибирате вкъщи и плачете неутешимо, че сте платили твърде много за прическа, която не харесвате.

Звучи ли ви познато?

Това може да е пряк резултат от детството, когато са ви казвали:

“Дай играчката си.”

“Бъди добро дете.”

“Бъди добър.”

“Голяма работа, една играчка.”

Но от тук идва и проблема с натиска: “Споделяй, споделяй, споделяй.” Ако това е единственото послание, което изпращаме на децата си, можем да пропуснем факта, че имат свои желания, нужди и предпочитания и те също имат значение. Възрастните много харесват “послушни” деца. Действително те са много удобни, не изискват кой знае какви усилия. Обаче това ли е най-доброто, което можем да дадем на едно дете? После ще искаме ли да се отстоява, да гони целите си, да инициира промяна?

Възпитанието, което даваме на децата си би трябвало да има определена цел. Също би трябвало да имаме ясна идея какъв възрастен искаме да бъде детето ни. Ако днес му изпращате послание да споделя в момент, в който очевидно не иска, това несъмнено ще се пренесе в живота му като възрастен. Ако му казвате, че трябва да играе с дете, което не харесва, твърде вероятно е като възрастен да избира хора, които не харесва за приятелския си кръг. Дали това ще му донесе щастие? Аз лично се съмнявам да е така. Отношението към детето, когато е малко определя живота му като възрастен. Родителството е ключово за бъдещето на децата.

Нека просто да научим децата си да казват любезно и: “Не, все още не съм готов. Може да се люлееш на люлката, когато сляза.” , “Не ми е приятно да ми говориш така.”, “Моля те, не ме докосвай.”

Прекрасно е да ги учим да са приемащи, любезни и споделящи, но също е важно да могат да се отстояват и да поставят граници. Нека това да е базово умение, което им предаваме, а не трудна промяна, която не знаят как да осъществят, когато пораснат.